Кабинета на Директора

Кабинета на директора беше много просторен с много цветя.На края имаше бюро с много принадлежности по него.На стената висеше Меча на Грифиндор.Имаше много прозорци и по тази причина беше много светло.

Искам да попитам защо не сложите чат и останалите кули на доомовете

Чат има Зам.Директорке

He желая дя съм зам.директор,нека да си остане Джесика

проф.Nadetyy написа:: He желая дя съм зам.директор,нека да си остане Джесика

Ти не разбра ли, че аз и ти сме зам.директорки???

за малоумна ли ме мислиш казах че не искам да има 2 зам.директори остани ти аз не искам!!!

Ок. Но ако изкаш мога да ти отстапя местото

Колко пъти казах,че не искам???ся не се праве на много добродетелна плс !! стой си на поста и ме остави най - накрая.ясно ли ти е вече или да повторя пак??

Nadetyy написа:: Колко пъти казах,че не искам???ся не се праве на много добродетелна плс !! стой си на поста и ме остави най - накрая.ясно ли ти е вече или да повторя пак??

Ок както си решила. Вече ми омразна да споря!!! Suspect

Е добре де не се караите моля ви.

Трябва да се разберем все пак нали и мисля че се разбрахме аз искам да съм ученичка

Добре запиши се за предмети и си купи всичко необходимо.И вече можеш да се настаниш в общата си стая. Smile

На вратата се почука и влезе едно момиче.
- Извинете за безпокойството, но може ли да знам кога ще бъда разпределена в един от четирите дома?

Директорът се обърна и се усмихна:
-Ами попълни разпределителният тест в темата за разпределителната шапка!!!

- Да това ми е ясно - отвърна момичето - Аз го направих много отдавна това. И ви пратих теста по лична сова, сигурно нещо се е изгубило. Ако трябва ще пратя теста отново Wink

Диркторът искрено озадачен каза:
-Ами моята сова обича да пие с приятели и не съм видял писмото ви.Извинете ме етого го.
Професора извади едно писмо и каза:
-Да това е вашето сега щр бъдете разпределени Smile

- Да - засмя се момичето - Доста ми е познато това пиянство. и моята сова стои до късно и често ми губи писмата. - каза тя и излезе от кабинета

Наскоро в училището бе пристигнало едно създание. По природа то бе елф. Името му бе СИджириус, Сиджириус Лестарий. Все още никой не го беше виждал в училището ... или поне никой не беше разговарял с него. Имаше повече от много слухове за миналото му, но никой от тях не бе верен ... или поне тези, за които Лестарий бе чувал. За момента той обикаляше училището. Погелдът му се спря върху една огромна зала. Според плана на замъка това бе Библиотеката. Там той започна да разгелжда томовете книги. Вътре имаше доста ученици, коиго го гледаха с голямо уважение "Да, доста добре са отгледани тези деца, но има какво още да се желае..." помисли си "големият". След това той седна на една маса, взе пергамент, и започна да пише. След около час, свърши...
Следващата спирка бяха кабинетите на заместник-директоркстс. На първия пишеше, че са при директора, за това Сиджириус се запъти към кабинета на Леголас, по известен като No_Fear. Но това, че не се страхува от нищо, не означава, че ще бъде особена пречка за друг елф Когато той стигна до вратата-картина, последната се отвори, и от нея излезе една жена - явно зам.-директорката. Тя го изгледа изпитателно, а Сиджириус използва възможността да мине през портрета. След като мина през един доста тъмен и тесен коридор, той достигна до една дъбова врата. Почука. От вътре се разнесе едно: "Влез!', и мъжът влезе. Небеше посрещнат много добродушно:
- Добър ден! Кой сте Вие?
- Добър ден! - вместо да отговори на последния въпрос, мъжът подаде на директора един пергамент, явно, този, който той бе написал преди известно време в библиотеката на замъка. След като Леголас го прочете доста внимателно, той го сгъна на две и го прибра в едно чекмедже, и се обърна към новодошлия, този път, доста по-вежливо:
- И ... по какъв повод сте тук? Ако не е тайна, де...
- Не. не е тайна - каза Сиджириус на насмешка, вече настанил се на удобен фотьоил. - Бих искал да кандидатствам за работа като преподавател. Както сигурно сте се доситили, предпочитам Астрономията, но мога и да се задоволя и с мижавото място на преподавател по Аритмантика, но доколкото си спомням, в това училище не се преподава този предмет... Сигурно бих приел и по Куидич. Но нека да чуя и Вашето предложение...
Изведнъж портретът се отвори. След като изчакаха двамата, взирайки се във вратата, се увериха, че портретът не се бе помръдвал. Доректорът заговори:
- Много съм въодушевен от Вашата...

от вашата припряност няма проблем от сега официално сте професор по Астрономия честито!!!