Дъмбалдор се запъти към кулата по Астрономия и като отвори вратата видя много развълнувани ученици.Той беше доволен и зае своето място:
-Добър ден ученици.Аз съм вашият учител по Астрономия.Така няма да ви тормозя с въпроси а нека миенм направо към урока!А ето го и него:
Астрономията - Наука за Вселената.
От всички природни картини, разкриващи се пред нашите очи, най-величествената е картината на звездното небе. Ние можем да обходим или да прелетим цялото земно кълбо, нашия свят, в който живеем. Но звездното небе - това е безкрайно пространство, запълнено с други светове. Всяка звезда, дори и най-слабата, която примигва в тъмното небе, представлява огромно светило, често пъти много по-голямо и ярко от нашето Слънце. Но звездите се намират много далече от нас и затова светят толкова слабо.
Какво представляват други светове? Колко далеч са те от нас? Как са създадени звездите? Какви са били преди и какви ще бъдат в бъдеще? На тези въпроси отговаря Астрономията - наука за Вселената. Учените успяха да определят разстоянията до звездите, узнаха много за Слънцето, неговия химичен състав, предсказват бъдещи затъмнения на Луната и Слънцето, предсказват появата на комети. Но са изминали няколко века, за да стане възможно това.
Още от дълбока древност хората наблюдават появата на Слънцето на хоризонта, неговото движение по небето, което им позволява да определят кога то ще се скрие зад хоризонта и ще настъпи нощ. Отдавна човек групира звездите по небето, така, че ориентирайки се по тях, да намери вярната посока при пътуване по суша или вода. Древните народи считат, че Земята е плоска, а небесните светила обикалят около нея. При невъзможност да си обяснят различни природни феномени, хората обожествяват силата на природата. Замислени над въпроса, откъде се е появил заобикалящият ни свят, те решават, че той е дело на свръхестествено същество - Бог. Появяват се жреците, служители на бога, които със своите користни интереси поддържат хората с тази вяра. Но в същото време, наблюдавайки небесните тела, човечеството натрупва още знания за света на небесните обекти.
Хората забелязват на небето няколко особено ярки звезди, които се движат ту в едно, ту в друго съзвездие, или стоят неподвижно. Древните гърци наричат тези блуждаещи светила планети. Но тъй като не са им извстни истинските причини за движението на тези тела, хората стигат до грешно заключение. На всяко от тези тела, според неговия вид, цвят и особености на движение, се приписва различно свойство. Планетите се приемат като пратеници на Бог, които влияят върху земните събития и живота на хората. А господстващите класи, заедно с жреците, използват суеверието на хората за своите интереси, за да държат в страх и покорство трудовия народ. Жреците се опитват да предсказват различни събития по разположението на планетите на небето. Но учените, наблюдаващи звездното небе, откриват закономерности в изменението на разположението на небесните светила. Те се опитват да разберат и обяснят причините за видимото движение на звездите, планетите, Луната и Слънцето. Става ясно, че тези явления не могат да бъдат обяснени, ако се счита, че Земята е неподвижна. За подобни идеи, противоречащи на тези, налагани от Църквата, учените са жестоко преследвани. Едва преди 4 века гениалният полски астроном Николай Коперник обявява, че Земята също е планета, въртяща се около Слънцето. Земята се осветява от Слънцето, а светлината се отразява от повърхността. Това е обяснението за светлината, която идва от останалите планети. Луната - най-близкото до нас небесно тяло, се върти заедно със Земята и е спътник на планетата ни. Такива спътници по-късно са открити и на другите планети.
Всички планети и Слънцето представляват една самостоятелна слънчева система - в центъра на която се намира Слънцето. Неизброимите звезди не са закрепени на повърхността на небесния купол, както считат древните учени. Звездите се намират на различни разстояния от нас, далеч извън пределите на слънчевата система. Оказва се, че всяка звезда е друго слънце. Оказва се, че разстоянията дори до най-близките до нас звезди, са огромни. За да се добие представа за това разстояние, може да се използва най-голямата в природата скорост - скоростта на светлината. Лъч светлина преминава за една секунда около 300000 км. От Слънцето до Земята светлината пътува 8 минути и 20 секунди, а от най-близката звезда - цели 4 години. Във Вселената има звезди, чиято светлина идва до нас след милиони и стотици милиони години.
Учените се стараят да бъдат обяснени всички природни явления и да бъде опозната Вселената. Астрономията не само разкрива тайните в дълбините на Вселената, но и помага на хората в техните дейности - в съставянето на точни карти на Земята, правилно определяне направлението при пътуване с кораби и самолети, определяне на точно време и много други.
Секунди преди да бие звънецът професорът каза:
Това е засега ученици за домашно искам да напишете списък с съзвездията които знаете и малко информация за тях.Въпроси?
Домашните да се предават по ЛС до НЕДЕЛЯТА.
Заглавие: Уроците по Астрономия 
Пон Сеп 17, 2007 2:37 pm
